Макар да не съм българин, вече не искам да излизам от България

"Аз, макар да не съм българин, вече не искам да излизам от България", споделя д-р Форгани от Австралия. "Пък тези хора, които имат българска кръв, трябва да разберат, че невинаги тревата е по-зелена от другата страна."

Доктор Паям Форгани е усмихнат и видимо е на мястото си в центъра на София. Говори перфектен български и по нищо не личи, че е родом от Австралия, а по произход - от Иран, разказва Дойче веле.

Младият лекар е в България едва от 8 години, а вече се чувства тук повече у дома си, отколкото където и да било другаде. "Много ми харесва в България. Има доста повече плюсове, отколкото Австралия. Затова, дори след като завърша специализацията си, искам тук да живея и да работя", казва д-р Форгани, който в момента е специализант по ортодонтия във Факултета по дентална медицина към Медицинския университет в София.

"Дойдох лошо настроен"

Отраснал на хиляди километри от България - в австралийската столица Канбера, младият лекар, също като много други австралийци, дори не предполага къде се намира България, преди да се премести да живее в нея. Причината за това решение е прозаична - Паям не успява да се класира за обучение по стоматология в Австралия, където приемат едва 70-80 души годишно в цялата страна. За младия мъж няма план Б. "От дете съм мечтал да се грижа за хората. Винаги съм искал да уча стоматология, родителите ми също ме подкрепяха."

Семейството започва да търси решение на проблема, а то се оказва пред очите им - стоматоложката, която ги лекува в Канбера, е българка. Тя препоръчва образованието в България и бащата на Паям си купува билет за София. След като се убеждава, че тук му харесва, Паям също получава еднопосочен билет за България. Отношението му в началото обаче далеч не е толкова позитивно, колкото е сега. "Дойдох лошо настроен. Хората в Австралия дори не знаят къде се намира България. Освен големите европейски държави, за тях всички останали са им под нивото. Аз също дойдох тук с това мислене", разказва д-р Форгани.

"Такова отношение няма на Запад”

Въпреки че обучението в Медицинския университет за чуждестранните студенти като Паям е на английски език, той казва, че е бил решен да научи български още в началото на следването си. Още по-голяма мотивация за него е, че когато започват практическите упражнения в трети курс, му е нужен български език, за да общува пълноценно с пациентите, с които работи. "Започнах през уикендите да пътувам из България - обикалях градове, села, природа. Много ми хареса, че в България можеш да видиш много култури, различна кухня, различни хора - тя е стара държава на кръстопът и има много разнообразие. Самите хора са по-различни, европейският начин на живот е по-различен”, казва д-р Форгани.

Когато приключва следването си, Паям вече е сигурен, че иска да остане в България. Решава да направи първите си стъпки в професията със стаж, който е още едно излизане от зоната му на комфорт. "Един мой асистент от университета ми предложи да работя с него в едно село - Храбърско. Тогава се убедих, че искам да остана тук. Хората, които идваха да се лекуват при мен, често бяха много бедни, но винаги благодарни. Винаги бяха с усмивка и носеха от домашните си неща, за да ни почерпят. Това ниво на уважение и отношение го няма на Запад”.

Животът в България е много по-социален

Д-р Форгани с всяка изминала година вижда все повече преимущества на България пред Австралия. Когато вече започва да говори български и да общува с повече българи, Паям открива, че животът за млад човек като него е доста по-приятен в София, отколкото в Канбера. "Тук хората все намират начин да излязат. Там дори заможните хора не могат да си позволят да ходят на ресторант два пъти седмично. А тук, ако искаш - можеш да излезеш и да изядеш един таратор. Много по-социален е животът в България”, споделя впечатленията си младият лекар.

Според д-р Форгани бюрокрацията и административните проблеми в България не се различават по нищо от тези в Австралия или където и да било другаде. Той дори намира някои предимства в България. "Що се отнася до здравеопазването - ако искаш да си запазиш час за специалист в Австралия, трябва да чакаш 7-8 месеца и това е нормално. Тук това е много по-достъпно и лесно”, казва Паям. Според него хората в България просто са настроени да мислят негативно за държавата си, а трябва вместо това да се опитат да се фокусират върху позитивните неща тук.

Тревата невинаги е по-зелена от другата страна

"Българите са чували от колеги и приятели какво е на Запад, но не знаят наистина. И все намират кусури на България. Това не е лошо, но трябва да бъде конструктивно - ако никой не остане тук, за да бъде активен в решаването на тези проблеми, някой чужд ли ще дойде да ги оправи? Виждам, че има млади хора, които се опитват, но може да бъдат и далеч повече", казва д-р Форгани. Той разбира, че няма как хората да погледнат от неговата перспектива на чужденец в България, но пък не може да си представи да се е родил тук и да иска да емигрира. "Аз, макар да не съм българин, вече не искам да излизам от България. Пък тези хора, които имат българска кръв, трябва да разберат, че невинаги тревата е по-зелена от другата страна”.

Младият лекар разказва, че колкото повече пътува из България и я опознава, толкова по-убеден е, че това е мястото за него. За странно намира, че има българи, които не познават родината си и дори предпочитат да търсят мястото си другаде.

"За съжаление според мен истината е, че българите донякъде са чуждопоклонници", казва д-р Форгани. "През годините наблюдавам как все се опитвате да вкарвате английски думи в българския език. Все едно хората ги е срам да използват българските думи. Не виждам в Австралия някой да ползва български думи, защо в България да се ползват английски? Имате прекрасен език - три думи на български са три изречения на английски, толкова е богат. Защо се опитват хората изкуствено да го променят?"

Д-р Форгани споделя, че често се опитва да води тези разговори и със своите приятели в България, но редовно му се случва те да не разбират как може да мисли така. "Има някои хора, които се радват да го чуят, но това са по-старите поколения. Младите все искат да намерят логика в това, което им казвам, но това е опит, който няма как да обясня в няколко изречения", казва младият лекар. "Когато кажа на някого откъде съм, първият въпрос винаги е "Ама защо си тук?". А защо да не съм тук?"